Добре, че понякога има затишие

Днес всичко иска да бъде написано.
Още от сутринта, когато вървях срещу вятъра,

после той след мене вървя и повтаряше:

"бързо, по-бързо, най-бързо..."

Съвсем кавалерски отвори вратата,
предаде ме на безветрието, то я затръшна
ядосано и му скри имената.

А какво прави вятър без име – спира на кръста

и става вихрушка – върти се, върти се вретеното,

но празно остава – ни вълна, ни дявол, ни Господ.

Днес всичко иска да бъде написано.

Вече е обед и уж пролет е двайсет и четири часова.

Навън са само уморените борове, а на перваза

е кацнала сврака. Днес пеперудите не летяха.

Летяха снежинки-дубльори на главните роли.

Летяха и падаха, летяха и падаха, повтаряха сцената,

макар и неистински, толкова искрени бяха. Смилих се,

запях: „бели пеперудки, къде отлетяхте, дойде ли ви края,

изберете дружки“.

И ме избраха.

Исках да бъде написано.