Изкуството да не притежаваш пътища

Подминавам тото-то,
загърбвам джакпота
и се чувствам по-щастлива.
Дъщеря ми звъни по телефона,
за да ми каже, че е свършила училище.
Къде си? - питам я.
По пътя - отговаря,
съвсем в духа на дзен.
Все още пътят няма притежание.
Има само яка гърбина, да издържа
подскоците й на куц крак.