Пораснала моя красавице,
исках да ти кажа нещо на улица Йерусалим,
но светофарът ми даде зеленото си око
и продължих по шосето, но в посока обратна
на Цариград.
Стигнах орлите ти. Натежали от патина,
част от пейзажа, все още се гледат
и повече нищо.
Така ми се прииска да спра
и да се свия в скута на Христо, а после да му прошепна
нещото, от което да стане и да изправи Евлоги.
Дали някой би забелязал промяната,
забързан натам, забързан насам?
Пораснала моя красавице,
за радост на всички, които не те приемат
за даденост, които поглеждат нагоре, за да видят
работят ли старите ти часовници,
поглеждат надолу, за да видят колко
са очукани жълтите ти павета,
вземи самолетната перка от летеца
и отлети някъде, където ще направят отново
гостоприемни покривите ти и всеки ден ще
има чиста монета, след която да прохождат
паважите ти.
Въпреки чорбата от клишета в интенционалното ми поле, неколкократно си повтарям - важното е да расте "като катедрала" (поне 'от кръста нагоре') , а не да... (ух! знаеш и като какво в конотациите на 'растежа').
ОтговорИзтриванеА по-сериозно: и това си ми е в любими, Нел..:)
Благодаря ти :)*
ОтговорИзтриванеДнес й е ден :))