вторник, 28 септември 2010 г.

Полисемия

двете плитки върху ръст един и трийсет
се разплакаха
не им отиваше да обяснявам
за белите кахъри,
затова и аз заплаках
ей така, за нищо
или въпреки...

вечерта намерих под възглавницата си
черното кученце
(част от менажерията за заспиване)

нямаше нужда да сънувам

2 коментара: