сряда, 6 октомври 2010 г.

Aequo animo

Кестените падат, но не остават до дървото. Търкалят се по пътя на най-малкото съпротивление и спират в някоя вдлъбната като гнездо неравност.
Капките намират кладенец в същата вдлъбнатина.

есенен дъжд
кестени в локва
са очите ми днес

Единствената благодарност към чадъра, е да го оставя отворен на пода, докато изсъхне. Така се чувства пълноценен и голям още време, през което капките се включват в кръговрата. Знае, че ще бъде забравен, сгънат на три до следващия дъжд. Не спира да вали.

стискам с две ръце чадъра
нямам свободна
за „сбогом”

2 коментара:

  1. змия е чадърът (змиюга*)
    и няма "свободна" ръка Змиеносецът
    (за 'сбогом'
    и за 'здравей') няма

    раздвоено езиченце
    няма (да си го върже
    на възел))

    :*

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко това за 13-тата (но не годеница на принца) и Via Combusta :)*

    ОтговорИзтриване