натежават
скоро ще провиснат и ще паднат
върху най-високия виадукт
на магистралата Хемус
ще изохка името си старата планина
и ще настръхне споменът на молива,
острен от баща ми някога с кухненски нож,
за да застане до пергела
за самотни или концентични окръжности,
чиито център винаги пробива цялата тетрадка
натежават
доячът на облаци
разкъсва тъмните кръгове под очите ми
и ги превръща в полуокръжности,
докато съвсем нагледно го преговарям
с дъщеря си
голямото чудо – кръговратът
Няма коментари:
Публикуване на коментар