когато не бяха заедно
винаги споделяха, това което
можеше да ги свърже
ето
мобилният й звъни
той докосва хлопатара, поставен
на старата порта на непозната къща
„чуваш ли – шепне й, за не смути медното му езиче –
това е за теб, никога няма да ме загубиш”
ето
звъни мобилният му
тя улавя шума на поредното паднало листо
„липсваш ми – надвикват се с листопада”
вече не са заедно
вече от вечност откъснато
оттогава кашлят
и нищо не помага
казаха им, че е от сърцето
отхрачваха парчетата
от целостта си
Няма коментари:
Публикуване на коментар