Осмомартенски
вали изненадан сняг. От себе си.
Явно му харесва, защото не престава
цял ден.
И студът си го бива. Носът ми е червен
и понеже не съм лиричен поет,
единственото, което ми идва на ума,
е прастарата детска песничка
„до-ре-ми-фа-сол-ла, потече ми сопола”.
Прибирам се, изтръсквам всички изненади
от себе си и вземам душа.
Държа го дълго. Топлофикация + съветска власт,
е това е комунизъм.
Звъни се. Шляпам към вратата и мърморя
„пак си е забравил ключовете”.
Отварям. Виждам теб с роза между зъбите,
все още ровещ нервно в джобовете си.
На главата ти бавно се топи
сюр приз.
________________________________
*стихотворението е включено в книгата "Дизайнерски сняг" (АРС, 2010)
Няма коментари:
Публикуване на коментар