Не търси аптеката

Преди да падне,
вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.