сряда, 2 май 2012 г.

Стихотворение за обезглавената каменна костенурка

Мирис на люляк и на кестени.
И само котешки лапи.
Аз и София.
Четири дни не крием главите си -
доверчиви каменни костенурки,
по които се катери детството.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)