Гърбушко

пеперудата,
която стъпи на малкия ми пръст
е в хербария
между сухите
сутрешни и обедни усмивки

вечерната
е винаги на върха на езика ми –
бяло петно в континента
на произволната памет

разкопчавам внимателно
ланеца от полунощи – кръгли нули –
брънки от веригата на кучето пазач
на всички досегашни „живи сме”

смъртни са значещите цифри,
но животът ги обикаля, обикаля
и окръгля, докато

слабият ми ангел
пее приспивни песни,
които вдявам в иглените уши
и нижа гърбици
за синусоидите си