Ще я срещнеш денем,
докато разхожда хубавите си крака
на задължителната каишка през глезена.
Снима света кротко, без светкавици,
а вечер проявява негатива на въображението си
в тъмната стаичка на желанието
да я хванеш, преди да те разпознае в цветовете.
Настъпваш сянката й,
тя се обръща, усмихва се,
съблича роклята си
и пак ти се изплъзва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар