Хапе.
Като ясна зимна утрин.
Със светлина.
Повдига рамене,
подпира уморените си уши
и вече чува само
непослушното, което
плете тръстиковата кошница,
но пропуска гроздобера,
защото заспива в нея,
поклащано от ръкава на реката,
преди да направи дръжка
за неверната длан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар