Докато си мислех, че искам
пижамено парти, с единствената
тежест на пухената възглавница,
за да намеря рамо, различно от своето,
на което да мълча или да плача,
реших, че единственото, което мога
да погълна е тараторът на Кейт.
Взех си го „за вкъщи”, въпреки че беше за офиса,
без капачка и докато стигна „под покрив” заваля.
Няма нищо по-вкусно от таратор с кратък дъжд,
дошъл незнайно от къде с някой облачен въздушен фронт.
Захвърлете лъжиците, пийте го и воювайте за своите неща,
защото някак неусетно пазарските торби
се преместват под очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар