По студеното ми тяло
трепери споменът
на миналата лятна рокля.
За срещата й с вятъра зад онзи ъгъл,
за слънчевия лъч, надничащ
през самотния илик.
За символа на свободата -
две разкопчани копчета.
Слуга във зимната епархия -
разчиствам преспите, изяждам снега.
Пресипвам точно за финалния смях,
от който пуква първата пъпка
и пада отплатата.
От дефилето на зимата -
новата рокля за лятото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар