На първи март имаше на ръката си повече от десет мартеници, които с времето ставаха все по-малко. Първа отпадна мартеницата с дървеното сърце, което се разполови. След това се скъса мартеницата с пластмасовите топчета, чието собствено мнение, по пътя на най-малкото съпротивление, отново ги събра под прашния шкаф. Мартениците, които се стягаха с конски или други мъниста бяха следващите отпаднали, тъй като двата им края играеха играта „кой ще бъде начало“, а за победител се смяташе първият изнизал се от мънистото.
Накрая на ръката й остана една мартеница, вързана на възел, който чака тънките пръсти на пролетта, Александър!
Благодаря за хубавия поздрав!
ОтговорИзтриванеПрегръдки!