Равнище

Някой ден ще тръгна към нулата.
Направо от работа –
на високия ток на умората,
на смъртта със светлата риза,
на живота с костюма.
Ще вървя, ще събличам, събувам…
Ще реставрирам сърцето си.
Ще пристигна.
Ще сложа лицето на запада
и ще седна по турски.
Със земята сравнена,
ще дишам с морето.