Нямаше търпение да използва лъжицата. Въпреки това внимателно хващаше всяко грахче от супата, полагаше го в устата си, попиваше пръстите си в книжна салфетка, а с официалната, която покриваше гърдите му, избърсваше ъгълчетата на устните.
Когато остана само бульонът, в очите му се появи фанатичният блясък на иманяр, чул малката нощна музика на металотърсача.Надигна чинията и изля съдържанието ѝ направо в гърлото си.
В огледалното дъно го гледаше Господ. Не го беше изоставил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар