Дъждовен репортер

Снощи дъждът не ми говореше.
Тропаше с копитата на настроение -
7/8 „чëрт возми“.
Върза тенекия на вятърната лейди
и тя прие светото кръщение като буря.
Само при мисълта, че искам изляза,
черната ми шапка пребледня и (при)падна
от дебелия гвоздей, неканен роднина за
всяко разпятие.

Днес ми казва:
„Ще съм кротък като охлюв на пътешествие, дълго
цяла детска педя,
и ще си покажа рогата по на север
или по на юг, или от другата страна на улицата.
Дори и на зелено не пресичай!“

Дъжд.
И в клин , и в ръкав.
Съвсем не е вчерашен.