Днес в Литернет видях наградените стихотворения от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови за 2010 г. Този път накуп.
Искам да споделя с читателите на CUBE едната трета награда, тази на Любомир Терзиев. Още през 2010 г. това стихотворение ми се стори гениално и си казах, че именно то, отсрамва тогавашното жури с председател Цветан Ракьовски и членове: поетесата и преводачката Рада Панчовска, поетът и журналистът Валентин Дишев, поетесата Яница Радева (носител на миналогодишната Голяма награда) и поетът и литературен историк Йордан Ефтимов. И така:
FINITA LA VITA NUOVA
От прозореца ми, Данте, не се виждат пилигрими
и никой не върви към Рим.
Никой не тъгува за смъртта на Беатриче
защото тук не се е раждала.
Никой не отива никъде.
Бедни безработни цигани стоят в редица
като синигери на припек в ад без насекоми.
Аз - бяла врана непрокопсана -
седя на сянка, хващам думи и ги пускам.
Няма кой да ги поиска.
Limbo.
Циганите не ги гонят, щото искат насекоми.
Утвърдените поети били на диета.
Приятелите ми са сити с моите симптоми.
Ще спра да се опитвам да ударя тъпана,
и ще се изтегля, Данте, като тебе
да се уча да обичам с интелект.
Край на новия живот.
Ще се обадя чак с голямата комедия
оттатък.
Любомир Терзиев, източник Литернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар