сряда, 4 август 2010 г.

Не е от камък

Пред куц стопанин
куца куче –
денят си търси
олицетворения.

Вкусът
на шоколада е различен,
когато премълчиш
„обичам шоколад”.
Денят намира
олицетворение.

Кларинетът кашля
заседнали „подмосковные вечера”
в привечерна София,
а малко момиче
ритмично хваща
хриповете в дайрето си.
Денят се бръкна
и обезмълви хастара.

Когато мислите ми
имат дървовидна сруктура,
мълчанието ми е пън,
от който хич не ми се става.

Няма коментари:

Публикуване на коментар