понеделник, 30 август 2010 г.

Съм

Вървя по Графа и вглъбено мисля
колко глупост може да се събере
на една стандартна машинописна страница
или в едно десетминутно интервю.
Докато се разправям със себе си
ме сепва викът на продавача от сергията „орехи, мед...”,
кратка пауза „ ...и шишарки”, което ме кара отново да се замисля,
че никъде не съм виждала дресирана катерица.
Би било интересно да гледам как с предните си зъбки
пробива дупка в ореха и изважда мозъка му.
От тази гледка някой би станал нежен поет,
а друг просто ще си направи обици за дупки от черепите.

Поглеждам нагоре. Рунтавелка, неподдаваща се
на опитомяване, разбутва дяволите от върха на иглата ми
и отговаря на въпроса колко са – една катерица!

2 коментара:

  1. ::)) и орехчето пощадено! и рунтавелката и тя... ми - рунтава! (др. ми асоциации са ти, слава Богу, рецидивно познати ;))
    :*

    ОтговорИзтриване
  2. Нали знаеш, че катеричките използват опашките си като парашут. Един вид са си природни парашутисти :))

    :)*

    ОтговорИзтриване