По въжето за пране
в индианска нишка
репетират мравките-еквилибристи.
Докато простирам,
щипките им ръкопляскат,
а фантата ми бавно изветрява и рисува
С(лънце) О(блак) 2(ста паднали портокалa).
Ято пеперуди остри криле
и отлита от пътя по ординатата му –
миг преди по нея да падне дъждът.
Овцата, която отглеждам (в себе си),
къдри собственото си мнение
(Ален е класика, Антонио – недоразумение)
по третата ос – гръмоотвода Z.
Няма коментари:
Публикуване на коментар